Дьорт бейяз-сиах кулаклъ бир бучак

В българския език названията на този характерен (не само за България, но и за целия Балкански полуостров) нож са турски, а може би дошли и от арабски – “каракулак”,  “ак-кулак”, “аладжа-кулак”…и тъй като съм го правил със съвременни технология и инструменти, реших да му дам пак име на турски, но на съвременен. Преведено, името означава “един нож с четири бяло-черни уши”(надявам се от снимките да е ясно – защо четири, и защо – бяло-черни)

Острието е с размери 325 х 38 х 5 мм, а общата дължина на ножа е 450 мм.Конструкцията е традиционна – режеща част от високовъглеродна стомана(лагерна черупка),  заварена с неръждаем електрод за основата от нисковъглеродна(Ст.25-конструкционна) стомана. Ръкохватката е моя принос за осъвременяване на представата за ножа – вместо две – четири, и то контрастни по цвят “уши”, както и двуцветните черно-бели чирени. Тях пък инкрустирах с месинг и мед, месингов е обкова и на канията.Надписа на лявата страна на острието е изрично желание на възложителя, химично гравиран.