Каракулаци от 21-и век

Най-напред – да обясня защо “от 21-и век”..ножовете са правени по старата традиционна технология, но със съвременни инструменти и материали.Характерното за тези остриета е, че са двукомпонентни – само режещия ръб е от високовъглеродна стомана(“челик”), заварен с ковашка заварка за основата – меко нисковъглеродно желязо(“демир”).Е..аз ги заварих двата материала с неръждаем електрод, с електрозаварка.И така стоманите от две – станаха три: режещ ръб от ШХ15 (външна черупка на лагер), предварително разкована на тънка лента, и шина от Ст30.Оттам насетне обаче – всичко си е едно към едно с канона – коване(за грубо оформяне на характерната кривина и скос), нормализация в изстиващо огнище, закаляване и отвръщане, и накрая шлайф.(Е,закалката я прави термист в пещ с електронно управление на режима, а шлайфа беше на гриндер, а не на ръка – но нали затова са “от 21-и век”…)

Дръжките са си абсолютно традиционни – чирени от говежди рог, с характерните уши(“кулаци”).

Каниите също са с традиционна направа – дървени “калъфи”, облечени с тънка агнешка кожа(е, ших ги на машина, а не на ръка), и обкова е от латун, само че не месингов, а меден, но пък спойките по него са си с калай – както на времето.

малко цифри(ориентировъчни, защото нямах време за точни-още като ги завърших, и ги отнесоха): остриета 26-27 см,30-32 мм широки и 5 мм дебели, така и не успях да измеря теглото..

И накрая, понеже този тип балкански нож ми е любим, ще си позволя да цитирам коментар за тях от един ножарски форум:

“…Повечето стари каракулаци имат излъчване на клепнало свинско ухо, докато тези са агресивни, зли, студени..!Много ми допадат…”